Стратегии, планове, програми

План за интегрирано развитие

Планът за интегрирано развитие на община (ПИРО) се изготвя съгласно Закон за регионалното развитие (ЗРР), изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 март 2020 г.; Правилник за прилагане на Закона регионалното развитие (ППЗРР), приет с ПМС № 183 от 04.08.2020 г., обн. ДВ. бр.70 от 7 август 2020 г.; Методически указания за разработване и прилагане на ПИРО 2021-2027 г., март 2020 г. и Закон за туризма, изм. ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г.

Документът има следната структура, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗРР:

Анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответната община;
Цели и приоритети за развитие на общината за определен период;
Зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие и на възможностите за сътрудничество с други общини;
Мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия;
Партньорите и заинтересованите страни и формите на участие в подготовката и изпълнението на плана при спазване на принципите за партньорство и осигуряване на информация и публичност;
Индикативен списък на важни за общината проектни идеи с проектобюджети и оптимален график на изпълнение;
Обща оценка на необходимите ресурси за реализация на плана, конкретизирана по години съобразно оптималния график за изпълнение на важните за общината проектни идеи;
Програма за реализиране на плана за интегрирано развитие на общината;
Необходими действия и индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана.

Посочените компоненти имат логическа последователност и взаимна обвързаност. Аналитичната част на документа е основа за формулиране на стратегическата му част, а дефинираните подходи и механизми за управление, наблюдение и оценка осигуряват практическото изпълнение и постигането на целите и приоритетите.

Основно изискване по отношение на ПИРО за периода 2021-2027 г. е прилагането на интегриран подход на развитие, т.е. подход на тясна координация на различните публични политики на базата на местните специфики. Интегрирането на различни секторни дейности за въздействие представлява компонент на съобразеното с конкретното място разработване на политика. Жилищното строителство, транспортът, заетостта, качеството на околната среда и множество социални елементи си взаимодействат, за да окажат влияние на икономическото развитие. Разработването на общи приоритети за тези сфери не е лесно, тъй като всяка има своите собствени цели, приоритети и бюджети. Въпреки това при интегрирания подход за развитие трябва да се определи как тези институционално отделни елементи си въздействат взаимно. Принципът на интегрирания подход е водещ при разработването на стратегическия документ и съответно се прилага по отношение на всяка част от неговата структура.

Общ устройствен план

Общият устройствен план (ОУП) определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана.

Общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове.

Общите устройствени планове се разработват за териториите на:

община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища;
част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места;
населено място - град, заедно с неговото землище; територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града;
селищно образувание с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Съществен етап от устройственото планиране е изработване на планово задание.

Плановото задание (задание за Общ устройствен план) определя целите, задачите и общите изисквания към плана. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) със заданието се определят изискванията относно териториалния обхват, прогнозния период за действие на плана, сроковете, етапите на изработване и др.

Общият устройствен план (ОУП) е документ за развитие на общините/градовете в период от 20 - 25 години.

Генерален план за организация на движението

Генералният план за организация на движението (ГПОД) се изготвя на основание чл. 6, т. 1 на Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организация на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 1), а след 06.11.2023 г. – на основание Наредба № РД-02-20-2 от 24 октомври 2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване (Обн. ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г.).

ГПОД се разработва за цялата територия на населеното място или за част от него – район, зона, жилищен комплекс, и обхваща всички комуникационно-транспортни площи, обслужващи движението на пътните превозни средства (ППС), превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, пешеходното и велосипедното движение и паркирането.

Главна цел на ГПОД е постигане на цялостна организация на движението на територията на населеното място. Това се постига чрез осигуряване на:

бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари;
удобство на участниците в пътното движение;
ефективно използване на пропускателната способност на изградената пътна мрежа;
спазване на изискванията за опазване на околната среда и ограничаване на вредните въздействия от автомобилния транспорт, в т.ч. въздействия от шум, вибрации, газове и други;
осигуряване на пълна и достоверна информация на участниците в пътното движение за пътнотранспортната обстановка.
постигане на устойчива пътна безопасност;
оптимизиране на възможностите за развитие на различни видове придвижване с приоритизиране на пешеходното и велосипедното движение, както и на обществения транспорт;
създаване на условия за пълна достъпност и мобилност на територията на населеното място чрез подходящи транспортни връзки.

За постигане на поставените цели, в ГПОД се изпълняват следните комплексни задачи:

оценка на структурата на разработваната територия – функционално зониране, пътна мрежа, осъществявани връзки, проблеми;
оценка на съществуващата пропускателна способност на пътищата или отделни участъци от тях и изследване на възможността за оптимизирането ѝ чрез методите на организиране на движението;
очертаване на насоки за ефективно планиране и проектиране на пътната инфраструктура, основано на европейските стандарти за устойчива, зелена и мобилна среда, както насоки за планиране и проектиране на ясно разпознаваема пътна инфраструктура, съгласно принципите на „безопасната система“;
при възможност – извеждане на транзитното автомобилно движение извън населеното място или в неговата периферия;
спазване на принципите за интермодалност между отделните видове транспорт;
осигуряване на оптимални и безопасни условия за паркиране;
регламентиране на транспортния (пешеходен, велосипеден, автомобилен и др.) достъп до отделни територии и обекти.

Краен продукт на ГПОД са проектни решения за организация на движението на територията на населеното място.

ГПОД се изготвя в две фази – предварителен проект и окончателен проект.

Предварителният проект е първоначалният вариант на ГПОД, който стопанинът на пътищата (улиците) в обхвата на разработката внася за разглеждане, съгласуване и приемане от общински експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ). Фаза „Предварителен проект на ГПОД“ съдържа следните части:

обяснителна записка;
предварителни проучвания, в т.ч. анализи на изходните данни;
схемни проектни решения за:

– транспортно райониране на населеното място;

– организация на транзитното движение;

– режими за движение на определени видове пътни превозни средства;

– режими за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

– режими за движение на пешеходци и велосипедисти;

– посочност и предимство на движение;

– режими за престой, паркиране и изпреварване;

– скоростни режими за движение;

списък на организационни и инженерно-технически мероприятия.

Във фаза „Окончателен проект“, ГПОД отразява решения от проведения експертен съвет и съдържа следните части:

всички части на предварителния проект на ГПОД;
обобщена схема на основните пътни знаци, необходими за реализирането на „схемните проектни решения“.

Окончателният проект на ГПОД се одобрява от общинския съвет на съответната община по предложение на кмета, придружен от протокола на ЕСУТ.

Програма за енергийна ефективност

Програмата за енергийна ефективност (ПЕЕ) се изготвя на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергийната ефективност и в съответствие със Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България по чл. 5, ал. 2, националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1, националния план за сгради с близко до нулево потребление по чл. 5, ал. 3, т. 2, националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация по чл. 5, ал. 3, т. 3, националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд по чл. 5, ал. 4, националната програма за ускорена газификация по чл. 5, ал. 5 от ЗЕЕ, както и при отчитане на специфичните особености на регионалните планове за развитие на съответния район за планиране и Указанията за изготвяне на програми за енергийна ефективност.

Основната цел на разработването на Програмата за енергийна ефективност е да бъдат идентифицирани възможните дейности и мерки, които да доведат до енергийни спестявания, както и проектите за тяхното изпълнение. Също така чрез ПЕЕ се цели да се определи текущото състояние на енергийното потребление на всички обекти, на база на което се определят възможните нива на намаляване на енергийните разходи.

Краткосрочна и Дългосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива

Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива (КПНИЕВИБ) и Дългосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива (ДПНИЕВИБ) се изготвят на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) и Указанията за изготвяне на общински програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

Програмите се приемат от общински съвет, по предложение на кмета на общината, и обхващат период на изпълнение 3 години за краткосрочната и 10 години за дългосрочната.

Основна цел на програмите е насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Реализацията на този процес се постига чрез определяне на възможните дейности, мерки и инвестиционните намерения на общината. В тази връзка се дава оценка за използването на възобновяеми източници по сектори: промишлени предприятия, транспорт, услуги, домакинства и селско стопанство.

Основни положения, които се вземат предвид, са:

подобряване енергийното управление на територията на общината;
смяна на горивната база за локалните отоплителни системи с възобновяеми източници;
въвеждане на локални източници на възобновяема енергия (слънчеви колектори, фотоволтаици, геотермални източници, използване на биомаса, в т.ч. преработка на отпадъци).

Програма за опазване на околната среда

Програмата за опазване на околната среда (ПООС) се изготвя на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в съответствие с указания на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за разработване на общински програми за опазване на околната среда - структура и съдържание.

Програмата за опазване на околната среда си поставя няколко основни цели:

да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване;
да насърчи и обезпечи разумното използване на територията на общината за развитие на икономическия потенциал;
да открои приоритетите в разглежданата област;
да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и бизнеса на територията на общината за решаване на съществуващите проблеми;
да аргументира мерките и проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране;
да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.

Раздел „Лечебни растения“

Раздел „Лечебни растения“ се изготвя във връзка с изискванията на чл. 50, т. 3 от Закона за лечебните растения (ЗЛР, ДВ бр. 29/2000 г. изм. ДВ бр. 98/2014 г.) и Наредба №2 от 20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения (ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.) и е неразделна част от Програмата за опазване на околната среда.

С раздела „Лечебни растения“ към общинската програма по опазване на околната среда се цели да се постигне ефективно използване на лечебните растения, опазване на естествените им находища, предотвратяване изчезването на отделни видове и свързаните с тях компоненти на околната среда, с цел задоволяване потребностите от лечебни растения на населението.

Разделът включва информация за видовете лечебни растения; местообитанието им; разпространението им; режимът на тяхното ползване; прогнозните количества суровина; морфологичните части, предмет на събиране, на които може да разчита местната икономика. Разделът представя и информация за необходимите мерки за опазване на лечебните растения и техните местообитания и находища.

Програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите

Програмата за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите (ПОУПВП) се разработва в изпълнение на чл. 26 от Закона за почвите. Тя е неразделна част от Общинската програма за опазване на околната среда.

ПОУПВП обхваща всички дейности, които произтичат като задължение на общините в съответствие с нормативните документи - опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

Основните цели на програмата са опазване и осигуряване на устойчиво използване на почвите на територията на общината чрез трайно запазване на функциите им, предотвратяване на увреждането на почвите и нарушаването на техните функции, смекчаване на въздействието на заплахите за увреждането на почвите и възстановяване на нарушените функции на почвите.

Програма за управление на отпадъците

Програмата за управление на отпадъците (ПУО) се изготвя на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (Обн. ДВ бр. 53 от 13 юли 2012 г.) и в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. (одобрен с Решение №459 на МС от 17.06.2021 г.) и Методически указания за разработване на общински/регионални програми за управление на отпадъците (август 2021 г.).

Обект на ПУО са различните видове отпадъци, генерирани на територията на общината, тяхното събиране, транспортиране, преработка (рециклиране, повторна употреба) и депониране във връзка с изискванията на екологичното законодателство. Общинската програма за управление на отпадъците включва в обхвата си отпадъците, които са в приложното поле на Закона за управление на отпадъците – битови, производствени, строителни, опасни отпадъци, утайки от пречиствателни станции. Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на Кмета на общината и изискванията по глава ІІ, раздел ІІІ от Закона за управление на отпадъците.

Стратегии за водено от общностите местно развитие (ВОМР) на местни инициативни групи

Подходът ЛИДЕР, чието наименование произтича от абревиатурите на френски език на „Liaison entre actions de développement rural (LEADER)“ – „Връзки между дейностите за развитие на селските райони“, датира в европейското пространство още от 1991 г., като се развива като отделна инициатива в страните-членки на ЕС в годините до 2007 г. („Лидер I“ през периода 1991-1993 г., „Лидер II“ през периода 1994-1999 г. и „Лидер+“ през периода 2000-2006 г.), а през програмен период 2007-2013 г. инициативата е включена като част от Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) на държавите-членки. От създаването му до днес, подходът ЛИДЕР е насочен основно към стимулиране и подобряване на потенциала за развитие на местното развитие в селските райони, като се разчита на собствената инициатива и умения на местните общности. Целта е местните общности в страните-членки сами да определят приоритети си за развитие, след провеждане на широки консултации със заинтересовани страни от гражданския, неправителствения, стопанския и публичния сектор, обусловено от факта, че месното население най-добре познава своите проблеми, нужди, приоритети и потенциал за развитие.

През програмен период 2014-2020 г. ЛИДЕР се изпълнява чрез подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР), застъпено в мярка 19 „Подкрепа за местно развитие по LEADER (ВОМР - водено от общностите местно развитие)“ на ПРСР. ВОМР се прилага „отдолу-нагоре“, така че местните общности формулират, избират и одобряват приоритети и стратегия за интегрирано развитие на територията и общностите. Основните проблеми, които следва да реши прилагането на подхода са високата безработица, ниските доходи и качеството на живот в селските райони. Чрез прилагането на ВОМР се цели постигането на ефект от концентриране на подкрепата върху интервенциите, които имат най-голяма добавена стойност по отношение на преодоляването на икономическите и социалните различия в развитието на селските територии. Комплекса от предизвикателства изискват и комплексни мерки за справяне с тях. Затова се насърчава използването на средства и извън Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Основните приоритети на ВОМР са свързани с:

насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността;
интегриран подход към околната среда, чрез съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, вкл. дейности за превенция и управление на риска и за използване потенциала на културното наследство;
фокусиране върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката;
насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила;
повишаване на конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, включително чрез диверсификация, алтернативни дейности и устойчиво производство на аквакултури;
подобряване на качеството на образование и повишаване квалификацията на населението.

Прилагането на подхода ВОМР се извършва чрез едносекторни или многосекторни стратегии за ВОМР, основани на специфичните характеристики на територията и разработени въз основа на местните потребности и потенциал, в съответствие с политиките на национално, регионално и местно ниво.